петък, 27 октомври 2017 г.

Помощ, перални!




  Не си е лесен студентският живот! Да, голямо спокойствие е никой да не ти дъдне поучителни тиради на главата всеки ден, но сам си си виновен в абсурдните ситуации, които нерядко се случват в живота на един млад човек.
 Слизам на първия етаж да пусна прането. Най-после нямам лекции по цял ден и мога да се погрижа да посвърша малко домакинска работа. Хвърлих вонящите чорапи и протритите си гащи в първата пералня, която ми попадна пред очите. Сложих праха за пране, затворих машината и...нищо. Оказа се, че пералнята прилича на някой политик - лъскава и неработеща.
"Е на това му се вика тото 1 от 2 - пуснеш 1, излезе 2" - си мисля на акъла, докато изваждам прането и го слагам в съседната пералня.
 Пробвам втората пералня - същият резултат. Нищо чудно, все пак съм на общежитие, не мога да очаквам кой знае какво от предоставените условия за живот. За мой късмет последната пералня се оказа нормална и от нея се чу заветното "щрак". Избрах програмата и най-накрая барабанът се завъртя. Въздъхнах облекчено.
 Когато слязох да прибера дрехите обаче ме очакваше огромна изненада. Единствената работеща пералня в помещението беше блокирала. Опитах се да отворя вратата на пералнята, но нищо. Дрехите ми останаха заключени в машината. След няколкоминутни закани към купчината метал, производителите и родата на производителите дръпнах по-силно, но това, разбира се, не помогна. Напрегнах всичките си сили и в поза "дядо вади ряпа" се опитвах да изкъртя проклетата врата с надеждата все пак да си взема дрехите. Айде сега, на заплата ще им купя нова пералня, ако успея да потроша докрай тази. Благодарен съм, че никой не влезе в пералното в този момент, за да заснеме идиотщината ми.
 Като всеки човек на моята възраст реших да се допитам за съвет до най-умния, когото познавах - чичко Гугъл. Не знам как, но когато казах "ок, Гугъл, как да отворя пералнята", се включи някакъв бот и на дисплея беше изписано: "Ти тъп ли си, толкова ли не можеш да дръпнеш вратата? Ха-ха-ха-ха".
 Реших просто да изключа пералнята от контакта и като кретен да изчакам някакво време. След като я включих отново в контакта обаче дрехите ми започнаха да се перат отново. Ама че простотия! Още 1 час на вятъра! След това обаче скапаната врата беше все така заяла и не се поддаваше на никакви напъни.
 Трябваше да направя това, което най-много мразех - да моля за помощ. Повиках дежурната на етажа. Горката женица обаче вероятно разбираше от перални точно колкото и аз. Въртеше се, сменяше програмите, чудеше се как по дяволите системата е решила да блокира. Само дето не изтанцувахме ритуален танц за дъжд, че да вземе да се смили и сама да се отвори! След като дрехите ми щяха да започнат да се перат за трети път, дежурната изключи пералнята и промърмори:
- Ще повикаме техник, ела утре пак.
 На следващия ден отидох в помещението, а там на всички перални беше лепнат по един надпис "Ремонт". Слава богу, механизираният изверг, който беше похитил моето пране, стоеше отворен. Протегнах ръка да си взема дрехите и някаква пихтиеста течност докосна кожата ми. Многострадалното ми пране беше цялото подгизнало в смърдяща черна вода, събрала всичката мръсотия и неразтворен прах в едно. С усилие измъкнах бельото си, капещо и вонящо, и го помъкнах нагоре към стаята си.
 Да не ми е името Денис, ако отсега нататък не пера само на ръка!

четвъртък, 27 юли 2017 г.

Статус


Скъпи приятели,

Напоследък нямам много време за поддръжката на блога "Олеговизъм", а е и лято - малко постно откъм събития и културна дейност. Надявам се наесен да мога да отразявам всичко интересно и да споделям мнение по наболели въпроси тук. В момента обаче това е малко възможно поради натрупаните ангажименти на моя милост. Мои публикации може да следите на:

- Uspelite.bg - интервюта с млади успешни българи от различни области, авторски коментари и положителни новини

- Fanface.bg - коментари от света на спорта

- Radio Gama - интервюта с личности предимно от областтите на политиката и историческата наука

- Лична Facebook страница - от всичко по малко

В случай, че "Олеговизъм" преустанови съществуването си, може да ме намерите в горепосочените линкове.

събота, 8 юли 2017 г.

Бунтът на младите



Наскоро посетих премиерата на книгата "Четири кафяви очи" на Стефан Евтимов, като се оказа, че авторът е само на 17 години. В последно време все повече млади писатели се осмеляват да издадат своя книга и да я пуснат на необятния пазар, заедно с творчеството на стотици други. За съжаление, все още не се обръща достатъчно внимание на това явление, освен ако реализацията на книгата не е съпътствана с определен маркетинг бюджет, за да може читателят да си купи въпросната книга, след като му е "избола очите" от различни публикации. Ще ви запозная с петима млади писатели, които определено заслужат внимание.


Михаил Митев - човещината на фрагментите


Врачанинът издаде дебютния си сборник с разкази "Фрагменти" в началото на тази година. Макар и още ученик, Михаил успя да направи грандиозна премиера в Младежкия дом, която събра 150 души. Излишно е да казвам, че тиражът се разпродаде за нула време, като авторът сам разпростанява книгата си. За мен беше чест, че Мишо откликна на поканата на клуб "Отвъд кориците" за представане на "Фрагменти" в София. В момента 17-годишният писател подготвя и роман. 

"Фрагментите, които най-добре описват света, в който живея. Повечето са тъжни, отколкото весели, но понякога единственото нещо, от което се нуждаем е една тъжна история. Разбрах, че няма нищо по-хубаво от това да си човечен, а тук показах цялата си човещина, която притежавам.", споделя авторът

Иво Христов - по стъпките на Стивън Кинг


Този 15-годишен младеж е феномен. На тази крехка възраст да издадеш цели 4 книги, и то в жанровете хорър и фантастика. Първата си книга "Приятелите умират заедно" написва на 13, като включва в нея пет дълги разказа. Следва новелата "Животът на струва пари", към която интерес проявиха актьорите от сериала "Под прикритие" и романът "Тя е моя". Последната книга на Иво "Календарът на живота" имаше две представяния в София и доста отвизи в медиите.

"Казвам, че тя е красива. На фона на всичко, което се случва във света, тя е един край на мъките. Пиша за смъртта, защото бях близо до нея. Не пиша за любовта, защото не мога да кажа нищо за нея. Засега.", казва Иво за смъртта в едно от интервютата си за Offnews.

Анна Аврамова - скромността на "Изключението"


На 16 години Анна издаде две книги - дебютната й стихосбирка "Моят свят" изцяло с любовна лирика и "Изключението" - сборник с поезия и проза. Нейният ураган от емоции прелива в строфите, които младата поетеса споделя с читателите, без да иска никакви дивиденти за себе си от това. Ани вярва в красотата и че в нея всеки може да намери своето изключение от сивото и обикновеното. Вече на 18, тя е и редактор на предстоящата стихосбирка на авторката с псевдоним Енигма Лупус.


"Ако кажа, че възрастта на автора не влияе върху творбите му, ще излъжа.. Но като се замисля, не е важна онази дата и година, която е написана в личната карта, а това как разсъждаш, мислиш и разбира се, чувстваш.", са част от разсъжденията на Анна.

Георги Славов - един "възрастен младеж"


18-годишният Георги предизвика фурор с дебютната си книга "И това ще мине". Без да е публикувал нищо в интернет и да ползва услугите на издателство, поетът организира своя премиера и стигна до публикации в списанието "Нова социална поезия". Макар социалният елемент да се забелязва, силата на Георги определено е в символистичната лирика, контрапункт на директния подход, който наблюдаваме в част от съвременната литература.

"Привърженик съм на символистичните идеи. Някои хора казват, че животът е постоянно искане, което няма да свърши и единственото ни спасение от това е изкуството, да бъдеш себе си, да се откъснеш от някакви предварителни норми, стереотипи.", заяви Славов в интервю за "Олеговизъм".

Мартин Петров - българското е живо


Във времена, в които отвсякъде ни казват, че сме "европейци", това момче ни напомня, че преди всичко сме българи. Първата си книга със заглавие "Аз съм българче" написва само на 13 години и отпечатва сам. На 16 вече има пет книги и е започнал образователна поредица за деца - "Млад родолюбец". Първата книга от поредицата "Началото" излезе през 2015 г. и може да бъде намерена в книжарниците.

„Моето желание да напиша поредицата „Млад родолюбец“ идва оттам, че умният човек не е като глупавият. Представете си, че ние сме овце, както много често сами се оприличаваме на такива. Ако една овца знаеше, че съседната поляна е с по-млечна и по-зелена трева дали щеше да ходи там, където й каже стопанина? Не мисля.“, споделя енергично Мартин в интервю за Bulgarianhistory.


Убеден съм, че в България има още много млади таланти, които заслужават да бъдат прочетени и се надявам, че съвсем скоро ще разберем за още бъдещи имена в литературата, които не се боят да споделят своите мисли и възгледи.